Comments on: Бедност

By: silver

silver — Tue, 17 Nov 2009 22:08:15 +0000

gr 8 много хубава история си разказал Благодаря ти благодаря и на всички вас които пишат от сърцето си какво мислят за бедността:)

By: aleksandra

aleksandra — Mon, 17 Nov 2008 17:26:51 +0000

potkrepa i ot men

By: Тодор Христов

Тодор Христов — Sat, 18 Oct 2008 09:08:22 +0000

Отделен е въпросът, че някои от тези просяци, които обикалят по заведенията вероятно са по-богати от повечето от нас, които коментираме в този блог.

By: Уеб дизайнер блогва

Уеб дизайнер блогва — Sat, 18 Oct 2008 09:06:24 +0000

Бедността е доста болна тема на разговор. На никой не му е приятна и всеки изпитва неудобство да говори за нея, всъщност избягва да го прави.

Примера е, когато просяк минават през кафе където сте седнали с приятели, Тогава се вижда истината за виждането на всеки относно бедността. Един ще каже – “нямам пари в мен, съжелявам” и ще погледне пренебрежително човека, поискал милостиня, като с поглед ще му покаже, че не е желан от никой и неговите проблеми не са наши проблеми. Друг ще помогне с някакви стотинки, просяка ще му благодари и благослови, което ще донесе временна отеха в сърцето на даващия, но и временно решение за глада на искащия!

Абе както казах – доста болна тема на разговор!

By: radislav

radislav — Fri, 17 Oct 2008 10:17:00 +0000

Абсолютно съм съгласен с Татяна Христова.

By: Българските блогъри за Blog Action Day 2008 › Блог Обществото в България

Българските блогъри за Blog Action Day 2008 › Блог Обществото в България — Thu, 16 Oct 2008 15:58:08 +0000

[...] активна личност в Интернет блог обществото в България разказва в своя блог Alabala.org за личните си преживявания от пътуванията си по [...]

By: Татяна Христова

Татяна Христова — Thu, 16 Oct 2008 15:30:19 +0000

Ако позволите и от мен една гледна точка за бедността. За мен “беден човек” е всеки, който е “беден духом”. Няма ли го онова нещо, вътре в душата, в сърцето, в ума – това за мен е също бедност. По-страшна, по-смазваща и по- разрушителна от “икономическата” бедност, ако мога така да се изразя.

Вчера на улицата ме спря един младеж. “Госпожо, моля дайте ми някакви пари, аз съм едно безпътно момче”, бяха неговите думи…

Като човек, който се опитва да образова други хора, мисля, че пътят за справяне с бедността, следва да започва от образованието. Не точно това образование, което виждаме сега в нашите училища и университети, а научаването на хората как да живеят, как да работят… Малко, стъпка по-стъпка напред към познанието “как”, “кога”, “защо”, с кого”, “къде”.

Така мисля аз.

By: gr8

gr8 — Thu, 16 Oct 2008 14:18:49 +0000

Като чуя бедност и се сещам за една снимка, която видях преди време и беше спечелила купища награди. Самата снимка представляваше момиченце, което скача върху едно канапе…в полето. На пръв поглед съвсем нормално – дете скача върху канапе, но в следващия момент се забелязва огромната разлика между това дете и нашите деца, скачащи по леглата вкъщи. Историята на момиченцето е тъжна. Родено е на сметище в една от най-бедните азиатски държави и през целия си живот се е борила за оцеляването си, търсейки храна сред отпадаците. Самата снимка е на рождения й ден, когато тя намира канапето изхвърлено сред другите боклуци. И тя се радва… щастлива е, на неочаквания подарък, който е получла. За някой друг, това е просто едно ненужно канапе, което не се вписва в новата къща например, или е “остаряло” и е било сменено за ново. Как мислите, дали този някой се е радвал на новото си канапе по начина по който се е радвало това малко момиченце?..
…И да, това не е само в Азия. Миналата седмица се разхождахме из северна България. Поради липсата на табели се отбихме от главния път за Видин и попаднахме на един, да го наречем път, който минаваше през почти обезлюделите видински села. Гледката на разрухата там, беше покъртителна дори за нас, които уж знаем как живеят по-голямата част от българите. Свикнали на трафика в София, беше много голяма изненада да открием, че КОЛИ ТАМ НЯМА. Каруци, балканчета и други сглобени колелета, но не и коли. Най-покъртително беше вида на един възрастен човек, който се прибираше от съседните села с колелото си, носейки синьо найлоново пликче с хляб (представяте ли си, да ходим с колело до съседното село, за да си купим един хляб?!). В този момент се замислих за моите си трудности, които изпитвам ежедневно, и какъв глупак бих бил, ако не оценявам всичко това, което имам…

By: radislav

radislav — Wed, 15 Oct 2008 20:26:35 +0000

Благодаря!

By: Тодор Христов

Тодор Христов — Wed, 15 Oct 2008 19:40:03 +0000

Ако съм те разбрал правилно, има какво да се желае по отношение на монетизацията, нали така? Дано се получи в близко бъдеще!

При 400-600 посещения дневно потенциал има, като че ли…